Епикурейците  казват,  че  няма  знание,  защото  сетивата  лъжат.
Емоциите  правят  сетивата  ни  слепи.  Те  замъгляват  разума и  сковават  волята,
и  не  разумът  сигнализира  на  емоциите  ценностите,  след  което  той  се  оттегля,
и  емоциите  са  тези,  които  сигнализират  на  разума  и  очакват  неговото  съгласие.
Няма  как  да  го  получат,  защото  това  е  обратен  процес.  Човешкия  разум  е  могъщ,  но  не  е  всемогъщ.  Той  не  схваща  достатъчно  ясно  и  това,  което  схваща.
Той  има  определен  потенциал,  капацитет.  Има  предели  пред,  които  спират  неговите  възможности---неговото  виждане  и  можене   Пределите  на  нашия,  човешкия  разум
,не  са  обаче  краят  на  нещата..  Те  не  изчерпват  даденото.  Около  нас  и  далеч  от  нас  съществуват  безброй   много  неща,  за  които  нямаме  никаква  представа  и
дори  не  допускаме  тяхното  съществуване.  Предназначението  на  разума  ни  е  да  ни  обслужва  при  протичането  на  нашия  живот,  а  не  да  интервенира  във  Вселената
Ние,  колкото  знаем,  толкова  и  можем.  Придвижването  към  абсолютното  знание
е  благодетелно. То  води  до  духовно  и  материално  обогатяване,  до  нравствено  извисяване,  до  реализирането  ни,  като   човешки  същества.  С  духовното  начало  и  
и  с  разумната  душа  може  да  се  обясни  сложната  и  колосалната  ни  познавателна,
мисловна  и  речева  работа.  Съкровището  от  знания  се  съхранява   от  разумната  човешка  душа.  Ние  не  възприемаме  силите  на  света,  а  само  нещо  от  техните  прояви.  Измамността  на  сетивата---емоциите,  заблуждават  разума  не  рядко.
Несигурността  и  относителността  на  постигнатото  не  бива  в  никакъв  случай  да  бъдат  задръжка,  пречка  за  нас  да  се  стремим  непрекъснато  към  повече  информация.  Истински  съществуващото  е  невещественото,  непостижимото  за  възприятита  ни,  за  петте  сетива.
Интуицията,  / прозрението /  , е друга  различна  познавателна  способност  в  нас,
от  тази  на  нашия  интелект  и  сетива.  Тя ---интуицията  лежи  в  основата  на
разумното  познание.  В  различна  степен  интуицията  е  присъща  на  всеки  един  от  нас---без  изключение.  Но  както  и  при  разума---тя  се  проявява  с  различна  сила.
Интуицията  е  ирационално  средство,  извън  интелектуален  фактор  за  познание.
Чрез  нея--интуицията  се  прониква  до  "скритата  същност" на  нещата.
.Интелектът  е  приложим  предимно  за  физичното,  а  интуицията  за  духовното,
но  не  за  божественото.  Интелектът  трябва  да  се  доближава  до  интуицията.
Може  да  се  каже,  че  съвършено  същество  е  това,  което  познава  лицата  и  нещата  интуитивно.  Специфични  реалности   са  общото  в  нещата,  което  не  се  мени.
Непроменчивото  е  обаче  действителното,  при  което  ние  не  ползваме  нервните  си  пътища,  обикновените  си  пет  сетива  и  опита.  Извън  обсега  на  петте  ни  сетива,
на  наблюдението,  възприятията  и  опитите  ни,  лежи  още  и  вселена  от  реалности,  дадености,  факти,.  До  знание  за  изключените  неща  от  наблюдението  и  опита,  се  достга,  чрез  интелектуален,  логичен  и  интуитивен  път.
Светът  на  нашите  възприятия,  не  е  действително  съществуващия  свят.
Слаби  са,  или  въобще  ги  няма  разумните  доводи   за  хармония  между  действителността  и  нашите  представи  за  нея.


Това  са  мои  лични  разсъждения  и  не  са меродавност  за  всички.  Който  иска  да  ги  приема,   а  и  който  не  иска --- е  според  волята.  Поздрави !!!!!!!