Похот,  алч  и  сласт
са  кредото  на  ненаситната  земна  власт,
а  дали  е  светска  или  религиозна
във  всяка  дрешка  е  грозна.
Похот,  алч  и  сласт
трупани  пласт  след  пласт,
трупани  векове  след  векове
изключват  земни  умове.
Който  не  владее  си  умът
винаги  оказва  се  на  кръстопът,
разпънат,  низвергнат  и  порочен,
вместо,  като  часовник  да  е  точен.
Да  не  бърза  нито  изостава
ни  от  ПЪТЯ  си  да  се  отклонява,
че  така  се  разрушава  
без  мяра  и  без  вяра.
Който  няма  мяра,
тъне  в  поквара,
а  който  тъне  в  поквара,
няма  и  не  познава  вяра.
Мяра  и  УМ  
чистят  друм.
Който  има  ум,
различава  път  от  друм,
а  който  има  вяра
има  и  мяра
и  далече  е  от  поквара.
Пътят  е  духовно  направление,
а  друмът  е  за  в  земно  движение.
Път  и  друм,
не  са  като  жених  и  кум,
а  са  от  два  различни  свята,
но  и  двата  служат  на  душата.
А  тя  е:  Свята  и  богата,
и  никога  не  търси  отплата,
за  работата  свършена  от  нея,  че:
тя  нали  е  като  добрата  фея,
която  носи  ти  спасение,
стига  само  да  не  си  в  неведение.
Избавя  те  от  нищета
лекува  те  от  слепота  и  глухота,
за  да  познаеш  своя  същина.
Вяра  и  ум,
път  и  друм,
всяко  има  свои  правила
и  място   в  съвестта.
А  къде  е  тя--съвестта
за  нея  отговаря  се  пред  СВЕТЛИНА.
КАЗАНО  Е ---- ВСЕКИ  МУ  СПОРЕД  ДЕЛА.
зА  ЕДНИ  ИЗБАВА,
ЗА  ДРУГИ,  КАКТО  ПОДОБАВА.
ПЪТ  И  ДРУМ,
ВЯРА  И  УМ
ДРЪЖТЕ  ЧИСТИ,
АКО  ИСКАТЕ  ДА  НЕ  ОТКЪСВАТ   ВИ  СЕ  ЛИСТИ
ОТ  КНИГАТА  НА  ЖИВОТА,
КОЯТО  ПАЗИ  СЕ  В  КИВОТА,
КОЙТО  Е  БОЖЕСТВЕНО  ТВОРЕНИЕ,
А  НЕ  ЗЕМНО  ДЪРВЕНО  ИЗДЕЛИЕ