НРАВСТВЕНОСТТА,---  това  е  изключителен  проблем  за  хората,  не  за  човеците.Нравствеността  и  като  философска  категория,  няма  едно  и  също ,  а  и
окончателно  съдържание  и  смисъл.  Нравственост, морал,  етика---тези  понятия  се  употребяват  обикновено,  като  равнозначни понятия--синоними,  но  те  не  са  тъждествени----ТЕ  СА  РАЗЛИЧНИ. 
Нравствеността  е  присъща  вродена  потребност  и  способ  за  регулиране  на  индивидуалния  и  на  общия  живот.
Нравствеността  е  съвкупност  от  принципи,  норми  задължения----касаещи  думите,
мислите,  чувствата,  волята---или  действията  свързани  с  живота..
Нравствеността  е  устой  на  личността  и  общността----и  е  критерии  за  добро  и зло.
Нравствеността  е  постоянна  величина--истина,  която  не  страда,  че  някой  не  я  познава,  или  някой  не  я  признава.  Неразбирането  и,  не  я  омаловажава..
Тя не  остарява.  НАЙ-ВЕЛИКИТЕ  ИСТИНИ  СА  НАЙ--ПРОСТИ.
Истината  за  нравствеността  е  ВИСША  ИСТИНА.
Нравствеността  има  безусловен,  траен,  абсолютен  характер.  Тя  е  всеобща,  една  и  съща  за  всички  времена---и  за  всички  хора  на  земята.Нравствените  изисквания,
принципи,  норми  са  безлични.  Те  се отнасят  за  всички  и  са  общозадължителни.
Адресът  е  всеки,  който  се  ражда  тук  на  Земята.
ПРИ  НРАВСТВЕНОСТТА  НЯМА  ПРИВИЛЕГИРОВАНИ.
Всеобщата  общозадължителна  нравственост  се  нарича  и  ПРИРОДЕН  ЗАКОН.
Нравствения  земен  човек  е  господар  на  мислите,  думите,  чувствата /  не  емоциите/
действията  си---и  не  допуска  неправда  в  себе  си,  както  и  в  общността  си...
НРАВСТВЕНИЯ---има  една  дума,  един  път 
НРАВСТВЕНИЯ  Е  СИЛЕН,  ЗАЩОТО  ПОБЕЖДАВА  СЕБЕ  СИ......
Възпитанието  е  нравственост,  но  нравственото  възпитание  не  е  възможно,  без
мирогледна  установеност---при  ЛИПСА  НА  СЪВЕСТ  И  ОТСЪСТВИЕ  НА  СРЕДСТВА  ЗА   ЖИВОТ.  Нравствеността  е  благо,    а  безнравствеността  е  зло.  Те  са  две  несъвместими  величини----постоянно  явление  в  битието  на  всички.  Нравствеността 
предпоставя  ВЪЗМЕЗДИЕ.  По  принцип--всеки  има  вътрешно  изискване  за  възмездие,
както  на  нравственото,  или  благото,  така  и  на  безнравственото---или  злото.
Възмездие  има  и  при  едното  и  при  другото.  Възмездието  не  е  само  за  злото.
,,КАКВОТО  ПОВИКАЛО--ТОВА  СЕ  И  ОБАДИЛО"
Справедливостта  понася  тежки  поражения---тук  на  Земята.  Но  тя  безусловно  изисква
и  налага  да  се  въздаде  съответно  възмездие  за  направено  благо,  или  извършено  зло,  ако  не  сега,  то  по-късно,  ако  не  тук,  то  в  другата  реалност----но  КРАЙНАТА
ПОБЕДА  Е  НЕЙНАТА----на  СПРАВЕДЛИВОСТТА.  Нравствеността  и  принудата  са  несъвместими.  Нравствеността  е  вменен  дълг----изискване  към  земния  човек.
РЕАЛИЗИРАНЕТО  НА  НРАВСТВЕНОСТТА----ИЗПЪЛНЕНИЕТО  НА  ДЪЛГА  В  ЖИВОТА
НА  ЧОВЕКА  Е  ИЗЦЯЛО  В  НЕГОВА  ВЛАСТ,  СЪС  СЪДЕЙСТВИЕТО  НА  ЕДНА  ТВЪРДА 
И  СИЛНА  ЛИЧНА  ВОЛЯ.
НРАВСТВЕНОСТТА  Е  ВОЛЯ  БОЖИЯ, 
А  БЕЗНРАВСТВЕНОСТТА----САТАНИНСКА  ОРГИЯ
Не  поучавам,  не  назидавам.  Всеки  има  своя  избор,  според  своята  воля.
Опитала  съм  през  моя  мироглед  да  направя  разбор  на  нравствеността.
                                                              Поздрави  на  всички,  които  го  прочетат.
                                                                                                     
                                                                                       

твърде, крайни/ и пожелателни/ размисли..
нооо пък, звучат ..така нахъсано...
не вярвам в този"човешки модел".
благ за Темата..

eva666 Поздрави. Още в началото съм отбелязала, че нравствеността е проблем на хората, не на човеците. Защо размислите ми да звучат нахъсано ???
Не са ли правдиви, кое от описаното не е вярно. Човешкия модел, не е това,
в което се опитват да ни натикат, а до някъде са и успяли. Ами тогава да отхвърляме нравствеността, че е крайност, и да приемаме овчедушието.

Ами тогава да отхвърляме нравствеността, че е крайност, и да приемаме овчедушието.

Има априорен и апостериорен път. Другите пътища са много трънливи.............

Ами тогава да отхвърляме нравствеността, че е крайност, и да приемаме овчедушието.

правиш невероятни еквилибристики, мила...театрален бъг, явно..
лека нош, защо не ми хареса комента за ...римите?

eva666 Поздрави. За римите приемам критиката--не съм съобразила разстоянието
и така се е изгубило звученето. Априорно и апостериорно--Това не са логически
изключващи се противоположности, ако знаехте за априорния и апостериорния
път.