ПОЛУНОЩ .
                     ЗВЕЗДИ  БЕЗБРОЙ  БЛЕЩУКАТ ПО НЕБЕТО,
                     А МЕНЕ,  ОТ  ГНЯВ И МЪКА  СВИТО Е СЪРЦЕТО.
                     НЯМАМ  НИ  ПАРИ НИ ИМАНЕ,
                     И  ПУСТА НЕМОТИЯ  ДЪРПА,  ОТ КЪДЕТО И  ДА ХВАНЕ.
                     ОТ  КОГО ДА ИСКАМ,  ОТ КОГО ДА  ПРОСЯ,
                     КАТО  ЧУЖДА ОРИСИЯ НА ГЪРБА СИ  НОСЯ.
                     ЗА  ТОВА  РЕШИХ  БОГУ ДА СЕ МОЛЯ,
                     ДА МИ КАЖЕ,  ЩО ДА СТОРЯ,
                     ТА ЧУЖДА ОРИСИЯ  ОТ ГЪРБА  СИ  ДА  СЪБОРЯ.
                      ЧУ  МЕ  ТОЙ  И  РЕЧЕ;
                       ЧУЙ  ЧОВЕЧЕ;
                       ЗАЩО  МИСЛИШ,  ЧЕ СИ СИРОМАХ,
                       КАТО ПАРИ  НЯМАШ  НИ  ИМАНЕ ?
                       МЕНЕ  ИМАШ  И  ДРУГАРИ  ВЕРНИ СЪБЕРИ,
                       ДЕТО  КАТО  ТЕБЕ  НЯМАТ  НИ  ИМАНЕ  НИ  ПАРИ.
                       ТАКА  ОТ  ЧУЖДА  ОРИСИЯ  ВСИЧКИ  ЩЕ  СЕ  ОТЪРВЕТЕ,
                        И  НА  ДРУГИ  ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ С  БОГ,  ВЯРА  И  ПРАВОТА,
                        ВСИЧКО  СЕ  ПОСТИГА,
                        КАКТО  ПИСАНО  Е  В  ОНАЗИ  СТАРА,  СТАРА  МЪДРА  КНИГА
                        ПОЧУКАЙТЕ--- ЩЕ  ВИ  СЕ  ОТВОРИ,
                        НО  НАЙ  НАПРЕД  СИ  ИЗМЕТЕТЕ  ДВОРИ !
                        ПОИСКАЙТЕ--- ЩЕ  ВИ  СЕ  ДАДЕ,
                        НО  НАЙ  НАПРЕДЕ  ИЗЧИСТЕТЕ  СИ  СЪРЦЕ !