2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Днес отбелязваме 189 години от рождението на талантливата Емили Дикинсън!
Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса, автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина. Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето.
Емили Дикинсън е родена на 10 декември 1830 г. в Амхърст, Масачузетс във видно семейство със силни връзки със своята общност. Първоначално учи в Академията на Амхърст в продължение на седем години, след което за кратко посещава женската семинария на Маунт Холиок, преди да се върне в къщата на семейството си в Амхърст.
Доказателствата сочат, че Дикинсън е прекарала голяма част от живота си в изолация. Смятана за ексцентрик от местните жители, тя развива склонност към белите дрехи и става известна с нежеланието си да посреща гости или на по-късен етап в живота си дори отказва да напуска спалнята си. Дикинсън никога не се е омъжвала и повечето приятелства с други хора зависели изцяло от кореспонденцията.
На 15 май 1886 г. след дълго боледуване, Емили Дикинсън умира на 55-годишна възраст. Въпреки че продължава да пише през последните си години, Дикинсън спира да редактира и организира стиховете си. Тя също иска обещание от сестра си Лавиния да изгори документите ѝ след смъртта ѝ. Лавиния, която никога не се омъжва, остава в Хоумстед до собствената си смърт през 1899 година.
Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, който присъства в писмата на поетесата към приятелите ѝ.
Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 година.
Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.
Аз съм никой. А ти кой си?
Също Никой? Вече сме двамина значи.
Но не казвай! Ще ни сочат
с пръста всички минувачи.
Как е скучно да си Някой!
Като жаба чак до мрак —
името си да повтаряш
пред възторжен Жабуняк! (1861)
Ако успея да спася едно сърце ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица премаляла,
аз ненапразно съм живяла.
За красотата аз умрях —
след мойто Погребение
човек за Истина умрял
положиха до мене.
— Защо изгасна? — промълви.
Признах: — За Красотата.
— Аз пък за Истината, все едно
че с теб сме родни Братя.
Говорихме в гробовен мрак
като добри роднини —
но устните ни мъх покри
и имената заличи ни. (1862)
Има ли наистина зора, о, хора?
Има ли такава вещ — деня?
Мога ли да я съзра от планините —
ако съм голяма като планина?
Има ли пера тя като наште птици?
Като лилиите има ли стебла?
Носят ли я от страните знаменити —
дето никога не съм била?
О, мъдрецо, слязъл от небето!
От желание по нея аз горя.
Моля ви, кажете ми къде е
местността, наречена зора. (1859)
Ликуването е в морето да навлезе
континенталната душа,
отвъд града — отвъд прибоя —
в дълбокото на вечността.
Сред планините като нас отраснал,
дали моряк ще разбере
божественото упоение
на първа миля сред море? (1859)
Надеждата е малка птица
гнездо в душата свила,
тя пее песничка без думи
и пърха лекокрила.
Най-нежно в бурно време пее.
Безмилостна стихия
могла би само тази птица
в душата да убие.
В земи смразени ми е пяла,
в морета разярени,
в замяна без да пожелае
една троха от мене.
Най-сладък смята се успеха
от губещите всяка надпревара.
Изпитващите страшна жажда —
те само оценяват истински нектара.
И никой от победоносната лилава армия,
която знамето спечели в битка величава,
не би могъл да обясни по-точно
какво победата им днешна означава —
от оня — падналия, победения,
от оня, който чувства, че животът гасне,
а до ухото му достигат звуци на триумфа
далечни и мъчителни, и ясни! (1859)
Насред полето седна планината,
в огромен Стол се настани —
а погледът й всепроникващ
изучи всичко до безбрежни далнини.
Край коленете й Сезоните играха —
както край майката играят си Децата —
тя Баба е на дните наши земни
и Прародителка е на зората. (1864)
По-меки утрините са сега
а орехите потъмняха,
напусна розата града
и горските къпини наедряха.
Наметна кленът весел шал,
в червена рокля кипри се поляната —
за да не съм по модата от вчера
и аз си избродирах брошка на ревера. (1858)
Редактор: Габриела Канджева
10.12.2019
Хубава вечер!
Хубава вечер!
И голямо сърце... Иначе къде ще обитават толкова въображение и чувства?
Поздрави!
Поздрави!
Влюбени?!?! :) Финесът на онова чувствително и чувствено влюбване като при Емили Дикинсът не е присъщо на всички поети. Усмивката ти ми говори, че си наясно с разликите във влюбванията. :)
Сега хората по-често се събличат, а много по-рядко се обичат. Времената са други и за любовта има други представи.
2. Н.В. Цар Симеон ІІ - личен сайт
3. Царство България
4. Изгубената България
5. За стария български правопис
6. Клуб "Един завет" - потомци на офицерския корпус на Царство България
7. Стара София
8. Европейски кралски династии
9. Das Herzogliche Das Herzogliche Haus Sachsen-Coburg und Gotha
10. Н.В. Цар Симеон ІІ - генеалогия и...
11. tretrooper
12. bolg
13. kordon
14. sulla - Ъплоуднати постинги за делитване
15. Консерватизъм
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Петър
18. deathmetalverses
19. Национален светоглед
20. Блог „Аристокрация БГ”
21. Относно царските имоти
22. Велики учени за вярата си в Бога
23. Погубените 1945. "Народният съд" - непубликувани фотографии на Т.Славчев
24. Декомунизация
25. Владетелски двор на Третото Българско царство
26. alexanderherzdorf
27. Славимир Генчев
28. tvmreja