https://anonybulgaria.wordpress.com/2017/09/10/education/

Винаги съм искал да се образовам. По всичко, поне това, което наистина ме задоволяваше, което водеше аспирациите ми към по-високи нива. Моята страст за обучение беше част от живота ми от ранните ми детски години.

Това беше свързано с невъобразимата причина да искам да го правя, предизвикано … от страх.

Като дете, бях постоянно уплашен, че няма да успея в големия сложен свят около мен. Децата ми се подиграваха за това, че не знам всичко, или че не съм способен. Така че, познанието ми даваше някакво чувство на сигурност, стабилност, и самоувереност.

10 г. по-късно стигнах до университета. Познайте, каква беше най-голямата ми цел, да, образованието ми.

Наистина бях силно развълнуван за обучението ми. Академиците ме вдъхновяваха още повече да се уча. И напълно се вписвах в този ритъм.

Няколко години след като завърших, се озовах в бруталната истина, която ме зашлеви по лицето – цялото ми възпитание беше една огромна ЛЪЖА.

След като навлязох в реалният свят на обществото, се оказах неинформиран достатъчно. Хората и ситуациите поставяха под въпрос интелигентността ми и способностите ми, които придобих по време на официалното си образование.

Така че сериозно се запитах: заслужаваше ли си? Всичките тези години на тежка работа, помогна ли ми всичко да стана интелигентна и можеща личност?

Като сянка зад ушите ми, Александър Солженицин-ските мисли ми прошепнаха: „Образованието не те прави по-умен.“

Тогава реших да погледна към образованието от друга перспектива. Думите на Джордж Карлин продължиха да звънят в главата ми: „Учи децата си да поставят под въпрос, това което четат, учи ги да поставят под въпрос всичко.“ Което ме накара да разбера, че когато и да бях в училищната стая, учителите не ме попитаха за моето мнение, как виждам нещата. Те просто искаха да повтарям, каквото беше написано в книгите. Това беше правилният отговор за тях. Така че, как можех, или всеки друг, да развия способност да мисля, способности вписващи се във всекидневния живот, при условие, че преподавателите не ме насочват към това?

Дори изследвания сочат към това. Примерно, едно такова през 2011 г. беше публикувано в книгата „Академичната носене по течението: Ограниченото обучение по училищните дворове“, от социолозите Ричард Арум от нюйоркският университет и Джосипа Рокса от университета във Вирджиния, които откриха, че „няма значително подобрение в ключовите мерки на критичното мислене, сложните разсъждания и писането сред учениците до края на висшето им образование“.

Вярвам, че образованието, истинското образование се предполага, че те мотивира да научиш нови неща във всяка възможна ситуация. Да те информира за реалните причини, защо знанието е истински важно. Живеейки в общество, където информацията е най-важният инструмент, можем ли въобще да се съмняваме във важността от това да се учим? Така че, защо не го правят учителите?

А ми, поради една много елементарна причина. Защото те не го вярват също. Те също са били възпитани по много подобен начин, както учат своите ученици. Моя учителка беше малко изненадана с дипломната ми работа, защото си „позволих“ да критикувам парадигмата, в която вярваше. За моя още по-голяма изненада разбрах, че тя несъзнателно се опитваше да ме убеди в това да мисля по начина, по който го правеше тя. И нейното съзнание не беше правилното за мен. На края ме посъветва с думите на своята „мъдрост“, че за да си намеря работа е важно да имам правилните връзки, а не правилните умения и знания.

„Правителствата не искат добре информирани, добре образовани хора, способни да мислят критично. Това е против интересите им. Те искат покорни работници, хора които са просто достатъчно умни за да управляват машините и канцеларската работа. И просто достатъчно глупави за да се съгласяват пасивно.“ – Джордж Карлин

Не можех да не се съглася с Карлин. Ако помислите внимателно над това, че всъщност не се учим в класната стая, а сме обучавани, ще видите, че учителите ни доставят информацията, която им е била поднесена, или трябва да кажа, която ни се инжектира в съзнанията. Информацията за реалността, която трябва да ни оформи как да възприемаме нашите животи и нас самите. Те не ни насърчават да открием живота и нещата, които сами по себе си имат значение.

Истината е, че образованието разрушава нашата истинска природа. Оформени сме към пасивно наблюдение на реалността, вместо към активно участие в нея, господари на вярата си, които са невероятно способни да живеят живота си с пълнота.

За жалост, трябваше да разбера това по трудния начин. Чрез примера на самите хора, които им се плащаше да ме образоват.  Със сигурност успяха. Научиха ме, че образованието не е правилното образование, това същото, което аз и всички останали се нуждаехме и си заслужаваше.

Как да се справим в свят на невежество, където образованието не предлага подходящо решение?

Бяха ли от Пинк Флойд прави като пееха: „нямаме нужда от образование“?

До определена точка съм съгласен. Не се нуждаем от формално образование, това което ни служи за готов пакет от студенти, въпреки техните индивидуални нужди, потенциал и интереси.

Всъщност е самообучението, което наистина води до ценни резултати. Ако решим да се образоваме, да се научим на нови умения всеки ден във всяка подходяща ситуация, тогава винаги ще можем да се развиваме интелигентни, добре информирани и способни, много уверени личности.

Има толкова много хора, които са допринесли толкова за човечеството, които са били самоуки. Примерно Алберт Айнщайн, който е ненавиждал училището, защото не е понасял как обучават учителите. Намирал е за много трудно да изрази собствените си мисли и да преследва това, което го е интересувало в тази твърда образователна среда. Следователно той напуснал училище на 15-годишна възраст.

Дали това го е спряло да стане невероятно интелигентен, да придобие знания и постигне толкова много с работата си? Абсолютно не.

Стив Джобс, съосновател на Apple, никога не е завършил колеж. Това са просто 2 от примерите, които посочвам.

Дали образованието се нуждае от промяна?

Уф, да, отчаяна. Трябва да похваля новаторските подходи в образователната система на Финландия. Страната реши да премахне темите от учебните предмети и да позволи на учениците да придобият знания като изследват темите под различни гледни точки. Тази система е толкова добра, че учениците от тази страна винаги стоят на челните места във всеки списък. Не е изненадващо, че такава прогресивна промяна идва от системата на образованието в тази страна.

Силно вярвам, че такива промени ще докарат значителни подобрения в начина, по който хората мислят и развиват себе си.

За да завърша този текст, ще ви посъветвам всички някъде там, да разчитате на себе си, а не на това, което ви предлага класната стая. Думите на Айнщайн: „Нямам особен талант. Само съм страстно любопитен.“, вдъхновяват да превъзхождате и постигате своя потенциал сами.

Автор: анонимен
Източник: The Unknown But Not Hidden